• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Не искам да бъда човек,
с присъщите негови грешки,
с дарбата силно да мрази,
и още хиляди смешки.

Не искам студена да бъда,
както само човекът го може
и каменно тъй безразлична
да лягам в ледено ложе.

Не искам спомен да пазя
за светлите, дивни простори,
а кротко смутено да лазя
по кално притихнали двори.

Не искам човешките страсти
от сън да будят света ми,
суетно да ме вълнуват
и властно да заробват ума ми.

Не искам човешки сърца да разбивам
и зло някому да сторя,
непосилна за мене е тази вина,
всеки ден аз с нея се боря.

Не искам човешкото в мен да живее,
нямам сили с него да споря,
не искам повече този бездушен човешки затвор,
а свободно криле да разтворя.