не мога да се правя на артист... в живота да играя разни роли... макар по някога да ми се иска... но пак показвам чувствата си голи... такъв съм си - искрен и прям... и казвам туй което е в сърцето... дори да се направя и на ням... то чувството го пише на лицето... но често си прехапвам аз езика... а за мълчанието си после съжалявам... понякога тъй искам да извикам... но стискам устни и не позволявам... кой беше казал че мълчанието е злато... готов съм в тоз миг да опонирам... мълча ли чувствам се като във блато... и начин да изляза не намирам... заричам се от тук нататък..вече... каквото мисля всичко да си казвам... да бъда истинси човек.. а не човече... за чужди грешки да не се наказвам...